Дните на Коледа са едни от най-магическите през цялата година. Цари странна, но приятна суматоха, хората пазаруват подаръци за близките си, организират се пищни семейни трапези, звучат и се пеят десетки коледни песни. Градовете са украсени с огромни елхи и цветни светлини, а празничното настроение е видимо и у дома - елха, гирлянди, разноцветни стъклени топки... Всяка държава обаче, има своите уникални традиции за Коледа, наред с всички онези, които сме свикнали да приемаме като шаблон. В този ред на мисли, съществуват доста необичайни национални традиции, които са такива за нас, но са нещо напълно нормално за живеещите в определената страна.
Италия
Като една от най-топлите и темпераментни нации в Европа, в Италия обръщат специално внимание на празниците и се подготвят много старателно. Седмица преди Коледа, по улиците в градовете започват да преминават zampognari (дзампоняри) - пастири от планинските райони. Те пеят песни, свирят на гайди и флейти и организират малки представления с коледна тематика.
Едно от най-любимите пък коледни ястия на италианците е талиатели с морски дарове. В допълнение на това, на празничната маса задължително присъстват леща и свински бут, пълнен с наденица. Тези ястия са считани за символ на богатството и изобилието. Колкото повече леща и свинско се консумира на празника, толкова по-богата и успешна ще е следващата година. Изненадващо е как на празнуващите им остават сили и за другите кулинарни изкушения, особено за сладката част.
Главният герой на италианската Коледа е не Дядо Коледа, а вещицата Ла Бефана. Всъщност, това е една добра стара жена, движеща се с метла, и единствената асоциация, която може да се направи с нашата баба Яга, е средството за придвижване и нито частица повече от това. Независимо, че са положително настроени към нея, италианските деца не ѝ пишат писма (както други пишат на Дядо Коледа), а пишат на своите родители, казвайки им колко много ги обичат. На Бъдни вечер родителите четат писмата на глас, което е наистина прекрасна традиция.
Сърбия
За сръбските деца получаването на подаръци не е никак лесно, тъй като за да се случи това, те първо трябва да бъдат заложници на родителите си и това е обичай за Коледа от много, много години. Три седмици преди Коледа, родителите пленяват своите деца (символично, разбира се) и за да получат своята свобода обратно, те трябва да дават подаръци на родителите си. Следващата седмица децата пленяват своята майка, която трябва да се откупи с подаръци и празнична вечеря. В навечерието на празника идва ред на бащите - те също биват пленявани и могат да върнат свободата си с подаръци. Такава е дългогодишната традиция. В началото на миналия век, в седмицата преди Коледа, деца от домове за сираци са отишли в двореца, за да "пленят" кралицата и да получат подаръци от нея.
Според друго предание, на Бъдни вечер главата на семейството е трябвало да отсече едно младо дърво и да го занесе вкъщи. Насечено на трупи, то трябвало да гори в камината през цялата нощ, за да защити цялото семейство от зли духове. В наши дни, сърбите купуват коледен букет от слама и дъбови клонки и тържествено го изгарят в полунощ, което е много по-благоприятно и за околната среда.
Швеция
В Швеция един от героите на празника е сламената коза. Тези фигури се продават по коледните базари и то в различни размери, за да могат да се закачат и на елха, и да бъдат поставени в двора. Този символ е свързан с древните езически традиции на шведите. В деня на зимното слънцестоене коза е ставала жертвеник на Боговете.
В ерата на християнските традиции това претърпява неочакван обрат. По времето на коледните песнопения много хора започнали да се маскират като кози - с рога на главата и увити в кожа от коза. След това, някак неусетно, тези персонажи започнали да раздават подаръци за Коледа, а по-късно козата била оповестена като помощник на Дядо Коледа. Така Yule buck (Сламената коза) се превърнала в символ на шведската Коледа.
Преди половин век в един шведски град монтирали 13-метрова скулптура на Сламената коза. Тогава местните вандали създали нова коледна традиция - да я подпалват. Всяка година огромната сламена фигура била като магнит за пироманите и дори по-голямата ѝ защита не била достатъчна, за да ги спре. През всички тези години Сламената коза е успяла да оцелее само за четири Коледи.
Канада
Коледните традиции в Северна Америка са взаимствани от европейските страни: основно от Великобритания, Франция и Германия. Но преди 20 години в Канада се заражда една много необичайна коледна традиция, наречена "Грозният коледен пуловер". Идеята е, че канадските майки и баби подаряват на внуците и децата си плетен пуловер с релефни коледни символи: снежни човеци, елени, Дядо Коледа и т. н., а "благодарните" деца трябва да носят тази красота на празника, понасяйки шегите и тормоза от другите хора около тях.
Самоиронията подтиква канадците към една много развеселяваща идея - организиране на коледно парти в чест на пуловерите. И сега те имат повод да се забавляват още повече, защото колкото по-абсурден би бил пуловерът, толкова повече забавления и закачки ще има в празничната нощ. А самите автори на идеята вече притежават свой онлайн магазин за грозни пуловери. Креативно, нали?
Австралия
Има места, на които шаблонните коледни приготовления просто не се получават - няма елхи, няма сняг и никой не си мечтае за греяно червено вино пред горящата камина. Ето защо, в Австралия Коледа се празнува на плажа. Елените и плетените пуловери са част от един напълно непознат за австралийците свят, но пък дадеш ли им плажни кърпи в навечерието на празника, значи всичко е наред.
Дядо Коледа в Австралия не се придвижва с шейна , а на сърф! През 2015 г. 320 сърфисти, преоблечени като Дядо Коледа, се позабавлявали в морето на плажа в Сидни и с това попаднали в книгата на рекордите "Гинес".
Чехия
Най-традиционното ястие на коледната трапеза на чехите е пържен шаран с картофена салата. Смята се, че тази риба ще им донесе късмет през новата година, а люспа, поставена под чинията, обещава богатство. Седмица преди Коледа, в чешките градове е пълно с търговци на жива риба.
Интересното е, че не всички обичат да ядат шаран за Коледа. В Прага има една много добра традиция - хората купуват риба, дават ѝ име и я пускат в реката. Най-важното нещо за Коледа не е празничната маса, а добрите дела.
А във вашето семейство имате ли своите специални и уникални коледни и новогодишни традиции? Можете да ни разкажете за тях!
Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница
Какво по-традиционно, типично за нашите географски ширини, от пълнени чушки с кайма и ориз! Разбира се, имаме си още много популярни традиционни рецепти, но тази е сред най-прочутите и най-вкусните! Какво е един дом, ако не замирише на печени чушки, било то с кайма и ориз или просто пиперки, подготвени да станат част от апетитна салата?
Вареното жито е традиционен символ, с който отдаваме почит към хората, които вече не са сред нас, на малките и големи задушници през годината или на личните семейни панахиди. Рецептата за варено жито за помен с бисквити и цветен локум е един от многото начини да приготвите варено жито за задушница.
Какво би била есента без очарователната тиква! Толкова прекрасни рецепти с тиква можете да приготвите в този сезон! Точно като тази рецепта за тиквеник с локум и орехи! Това тестено изкушение с ароматна плънка от тиква, нежен локум, орехови ядки и дъх на канела ще ви пренесе в света на чистите кулинарни удоволствия!
Автор: Кулинарна работилница
Вземаме добре узрели сини сливи, измиваме ги и изваждаме костилките. На 5 кг сливи слагаме 1 кг захар. Слагаме сливите в тава, заливаме ги с вода (едва да ги покрие) и варим до омекване; сваляме ги от огъня и след като се поохладят, ги протриваме през гивгир. Слагаме получената каша наново да се вари, като я бъркаме, да не загори. След около ½ час прибавяме захарта и 1 букетче ендрише, карамфил или канела. Варим мармалада, докато почне да прави трайна пътека до дъното на тавата. Още горещ го наливаме в пръстени или затоплени стъклени буркани, които държим 2–3 дни на слънце, докато мармаладът хване корица, след което завързваме с пергамент и прибираме.
Рецептата за парени камби с мед е една от 601 изпитани готварски рецепти от едноименната книга на Пенка Чолчева - име, останало завинаги в историята на журналистиката за дома и бита на българката. Автор на множество рецепти и практически съвети, събрани в книги, част от редакцията на "Вестник за жената" от 1921 до 1944 г., по-късно част от екипа на сп. "Жената днес", сп. "Лада", автор и съавтор на поредица готварски книги, издавани в България, Съветския съюз, Чехословакия и др. - това е само малка част от професионалния и творчески път на Пенка Чолчева.
2 буркана от 680 г 
Поредната прекрасна рецепта, която трябва да приготвите в семейния си календар на консервирането, е тази за сладко от праскови. Няма нищо по-хубаво от това, да съхраним плодовете на лятото в буркани! Още повече, приложението им след това в кухнята може да е толкова цветно и разнообразно, колкото е богата фантазията ви - като пълнеж на палачинки, кифлички, пайове, бисквитки, сладка част от торти, кексове, сладкиши, домашни бонбони и какво ли още не. 
Автор: Нина Владимирова
Рецептата за сладко от сини сливи е една от най-традиционните за националната ни кухня, когато говорим за зимнина и консервиране. Домашно приготвено, това сладко няма нищо общо с предлаганите плодово-желирани имитации в търговската мрежа.
Автор: Нина Владимирова
