Вкусната храна обича Kikkoman, аз също!

     Може би вече сте забелязали рецептите, приготвени със соев сос Kikkoman, които са част от кулинарна поредица, която официално ще продължи до 14 ноември 2018 година. Става въпрос за играта на Kikkoman и Блоговодител, в която освен, че можете да готвите зашеметяващи ястия със соев сос, можете да спечелите и много награди. Как ви звучи един мастър клас - демонстрация на техники за използване на соев сос със специалното участие на шеф Петър Михалчев? А какво ще кажете за 20 комплекта за приготвяне на запомнящи се ястия с главен герой Kikkoman? Разбира се, има и още много награди за всички, които поискат да се гмурнат в тази вкусна магия!

     Е, вече мога да ви заразя със собственото си щастие, тъй като и аз съм част от предизвикателството и съм един от онези автори на кулинарни страници, които

Светът на храната / Какаото

     Какаото е познато още от най-древни времена. То се отглеждало от ацтеките в Мексико и маите в Централна Америка. Първото какао в Европа било донесено от Христофор Колумб като дар на испанския крал. От какаовите зърна се приготвяло приятно питие, което станало любимо на краля. Мексиканците го наричали божествена храна. По-късно дори са го използвали като разменна монета. Днес най-широкото му приложение е в сладкарството.

Историческият път на какаото

     През 1524 г. Ернандо Кортес пренесъл захарната тръстика от Куба и започнал да произвежда подсладено какаово питие, чиято рецепта дълго време се пазела в тайна.

     През 1606 г. флорентинецът Антонио Карлоти въвел какаовото питие в Италия, а оттам се популяризирало във Франция. Франция започнала да произвежда какао. По-късно Венецуела станала важен производител на какао. През 1634 г. тя започнала да изнася какао в Европа. Десетина години по-късно в Англия започнали да пият шоколад. В Германия пък какаото се продавало още от 1640 г.

     В началото на XIX век в Европа се появили много фирми за производство на шоколадово питие. През 1828 г. една холандска фирма за първи път произвела шоколадов прах, на който е отнето 1/3 от маслото. Така за първи път било произведено познатото и днес на всички какао. Появил се и първият шоколад от какао, смесено със захар и излято на плочки.

     През 1876 г. се изобретява млечният шоколад. Така какаото започва да се прилага за обвивка на бонбони и бисквити, за плънка на кексове, пудинги и др.

Какво представлява какаовото дърво

     Какаовото дърво обича топъл и влажен климат. То е чувствително както към силните ветрове, така и към прякото действие на слънчевите лъчи. Ето защо расте под защитата на сенчести дървета. Достига до 15 м височина, а листата му са вечнозелени. Цветовете са бели, розови и червени. Плодът прилича на краставичка с 30-50 светлочервени зърна, но се срещат и какаови зърна с бял цвят. По-късно зърната се подлагат на обработка след подходяща ферментация и изсушаване.

Не всеки може да консумира какао

     Какаовият плод има високо съдържание на мазнини и е високо калоричен, както и хранително ободряващ. Какаото не се понася добре от хора със заболявания на жлъчката и черния дроб, с гастрит, с ентероколит и др. Понякога не се понася и от здрави хора, защото причинява алергични смущения като екземи, мигрена, копривна треска. Затова не трябва да се консумира в големи количества.

     Какаото има стимулиращо и тонизиращо действие, дължащо се на ксантиновите производни теобромин и кофеин. То помага на хората, заети с умствен и физически труд да възстановят силите си. В какаото има витамин B1, B2 и витамин PP. Какаото е богато на калиеви и фосфорни соли, но е бедно на калций. То има високо съдържание на оксалова киселина, поради което хората, предразположени към образуване на оксалатни пясъци или камъни в бъбреците, трябва да ограничат употребата му. Останалите органични киселини (лимонена и оцетна) са по-малко и заедно с летливите етерични масла придават специфичния аромат на какаото. В какаото има още танинови вещества, пектин, въглехидрати, белтъчини и аминокиселини.

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница

Сирене, моля!

     Има храни, които са способни да изпълнят с приятна атмосфера семейните ни или приятелски обяди и вечери, независимо дали са сладки или солени, цветни или не толкова, гурме или семпло поднесени, финансово достъпни за всеки или кулинарен лукс. Има обаче един хранителен продукт, който независимо от стотиците си разновидности, грее със собствена кулинарна светлина и абсолютно винаги се откроява във всеки вид меню. Сирене, моля! 
     Дали е част от изкушаваща пица с много сирена, дали е нежен акцент на спаначена лазаня или редица зеленчукови ястия с апетитни заливки, или просто е поднесено върху плоча, нарязано на малки хапки, сиренето винаги е център на изобилстващата от ястия трапеза.

История на сиренето

     Сиренето е от онези, изпълващи душата храни, които радват човешката раса от незапомнени времена. Не съществуват убедителни доказателства по отношение на произхода на сиренето, но има легенди, които водят към Северна Африка или Близкия Изток, според които тамошните номади, носещи мляко в кожени мехове, са установили, че то се превръща в гъст продукт по време на дългите им преходи и най-вече в резултат на по-високите температури. Сиренето е изключително популярно и в Древен Рим, а през Средновековието главните производители на сирене са монасите в множество манастири. Поглеждайки назад в историята, може да се смята, че сиренето като хранителен продукт съществува от 7000-8000 години.
     Първата фабрика за производство на сирене отваря врати през 1815 г. в Швейцария, но масовото му производство започва в Съединените Щати през 1860 г., когато започват да се прилагат за първи път и машините на принципа на поточна линия. Постепенно индустриализацията по времето на Втората Световна война потвърждава факта, че фабричното произвеждане на сирене е необходимост, тъй като правенето на сирене в семейни ферми и мандри по стари традиционни рецепти не било достатъчно, за да отговори на засилващия се интерес към този хранителен продукт. Колко сортове и видове сирена съществуват едва ли някой може да каже. Само известните френски сирена са повече от сто. В тази връзка, веднъж Шарл де Гол се оплакал, че е много трудно да се управлява държава, в която сирената са повече от дните в годината... Разбира се, по-назад не остават нито холандците, нито италианците, но като цяло, наистина е невъзможно да се назове дори приблизителен брой сортове сирена. Наред с известните сортове и марки, не бива да забравяме и сирената, произвеждани в малки ферми и мандри и до ден днешен, които, бъдете сигурни, по нищо не отстъпват на световно известните си "родственици".
     Сирената са много и различни - твърди, меки, саламурени, допълнително обработени, бели, сини сирена, пушени и заедно с това, отличаващи се според млякото, от което са направени - краве, овче, козе мляко, както и биволско мляко, от което се произвежда класическият пармезан. Освен по тези характеристики, сирената се различават и според производствените методи, време на зреене, големина и форма на калъпите. Накрая е вкусът! Но, дали едно сирене е повече или по-малко вкусно от друго, няма как да се каже, защото всяко сирене носи свой индивидуален характер и отличаващ се вкус.

Сирената в Холандия

     В тази малка страна годишно се произвеждат над 600 хиляди тона сирене, т. е. около 40 кг на жител от страната. Разбира се, голяма част от сиренето се произвежда и за износ, но всеки гражданин на Холандия може спокойно да се радва на изобилие от сирена за лична консумация. Някои разновидности на холандски сирена са известни в цял свят.

Гауда (Gouda), например, е едно от най-известните и исторически най-старото холандско сирене от краве мляко - на почти 1500 години. Трудно е вкусът му да бъде категоризиран, защото в действителност той се променя със зреенето на сиренето от кремав до такъв с нежно лешников вкус. Ясно е, че Гауда се произвежда в много страни по света, но истинското холандско Гауда, водещо началото си от малък град със същото име, се разпознава единствено и само по този надпис: "Noord Hollandse Gouda".

     Следващото популярно холандско

сирене е това, което по традиция е малко и кръгло и с червена външна обвивка. Разбира се, става въпрос за Едам (Edam, Edamer). Обвивката му може да бъде както светло жълта и червена, така и черна (за най-узрелите сирена), а вкусът му, точно както при Гауда, се променя с времето - колкото по-дълго зрее сиренето, толкова по-солено и пикантно става то и в същото време с по-силен аромат. На този етап особено популярни са младите сирена, въпреки че истинските чревоугодници предпочитат тези, които са зреели поне година - година и половина.

     И, разбира се, Маасдам (Maasdam) - още един известен представител, завършващ образното "популярно трио" от холандски сирена. Това сирене е доста младо за Холандия, имайки предвид, че започва да се произвежда едва преди 300 години, като конкурент на швейцарското Ементал. Деликатен, сладък вкус и класическа аерирана (на дупки) визия.

     Съществуват много други популярни холандски сирена, но по-скоро популярността им е по-осезаема на местно ниво. Например, бихте били във възторг от холандското сирене Лейден (Leiden Kaas), произведено чрез добавяне на кимион, карамфил и други подправки. Още сирена с не толкова традиционни добавки са сирена с пипер, песто, домати, повечето от които с много интересен вкус. Истинска феерия от сирена можете да намерите на традиционните за Холандия изложения, на които можете да опитате така наречените "селски" сирена и меки сирена от козе мляко. Изборът е огромен!

     Като ключов производител на сирене в световен мащаб, Холандия отдава на сиренето и важна роля в националната си кухня - в основни ястия, салати, сандвичи и др.

Сирената във Франция

     В тази страна сиренето (както виното и кулинарията) е висш пилотаж! Ако имената Камембер, Бри и Рокфор са ви познати и сте явен чревоугодник, то непременно се запознайте и с Bleu d'Auvergne, Ramboll или Coeur de Chevre. Ще си заслужава!

     Камембер (Camembert) е може би най-известното френско сирене. Родното му място е Нормандия, където според легендата, по време на Френската революция тайната на приготвянето му се родила от френско селско момиче на име Мари Арел от село Камембер, спасило по случайност бягащ свещеник от село Бри, подарило на света друго прочуто деликатесно сирене.

Та, спасеният от Мари Арел божи служител, който тя приютила в дома си, разказал на девойката какво прекрасно сирене правят в неговото село, но тя не запомнила добре рецептата и когато се опитала да направи сиренето Бри, променила някои неща и нейното сирене се превърнало в още по-ароматно и с още по-ярък вкус. 

Така прекрасното, ново по вид сирене получава името Камембер, а историята за приготвянето му винаги е асоциация на доброто между хората. Камембер е меко, много мазно и с кора от бял мухъл сирене, имащо пикантен и много отличителен вкус.

     И след като го споменахме, трябва да отдадем почит и на следващото много популярно френско сирене - Бри (Brie), известно като "сирене на царете" или "царско сирене". То е много по-старо от Камембер и е създадено и обичано дори в най-ранното Средновековие. Бри отново е меко и покрито с бяла плесен сирене, но с по-мек вкус и не толкова силно изразен аромат. За консумацията му има много важно правило - Бри не се консумира веднага, когато е извадено от хладилника.

Необходимо е да престои на стайна температура поне един час, за да се затопли и да "отпусне" вкусовете и ароматите си.

     Друга перла от френската феерия от сирена е "синьото сирене". Можете да му се насладите в различни разновидности от серията Bleu (Bleu d'Auvergne, Forume, Bleu de Quercy, Bleu de Causses и други). Най-известното от тях, разбира се, е Рокфор, произхождащо от южна Франция. Легендата за появата му гласи, че овчар, пленен от красиво момиче, забравя в пещера хляб и сирене, а когато малко по-късно се връща обратно, за да ги вземе, установява, че сиренето е плесенясало, но е добило невероятен вкус - пикантно, сладко, маслено и ароматно. Връщайки се в селото, в което живеел, овчарят показал сиренето на останалите хора, те огледали зелено-синьото парче в ръката му, опитали го и били впечатлени. Оттогава Рокфор е неизменна част от френската кухня и традиции, а марката "Рокфор" била патентована.

Във Франция има много твърди и полутвърди сирена, както и всякакви други видове, но да се разкаже за всички тях е просто невъзможно. И все пак, има още две разновидности, които трябва да споменем. На първо място, това е известното в цял свят козе сирене Chevre, а второто е Рамбол (Ramboll) - повече от прекрасно топено сирене с добавки, като билки, ядки, пушена сьомга и т. н. Задължително ги опитайте!

     Радвайте се на сирената, без значение колко вкусни са те, защото всяко от тях има своя история, достойна за уважение. Имайте предвид, че консумацията на сирена трябва да е умерена, защото всички те са с високо съдържание на калории. Добър апетит!

     Виртуалната ни дегустация обаче, съвсем не е приключила! Това беше едва началото!

Очаквайте продължение...

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница

Кулинарни традиции в Мароко

Мароко - цветове на охра, теракота, смесица от аромати на ориенталски подправки и дим

     Днес ще си говорим за кулинарни традиции, правейки едно любопитно виртуално пътешествие, посветено на пъстрите кулинарни традиции в Мароко и цялостната атмосфера на Кралство Мароко в наши дни. Поразително екзотичен свят, по-фантастичен и от най-смелите фантазии, по-странен от прототипните очаквания. Мароко - арабската приказка, в която старинни дворци и луксозни хотели, отразяващи последните тенденции в строителството в световен мащаб, се извисяват едни до други с прелестно очарование. 

     Сред първите впечатления, стъпвайки на мароканска територия, са впечатленията за сетивата - цветове на охра и теракота, глинени къщи в розово, смесица от аромати на ориенталски подправки и дим... Говорейки за подправки, те са на изключителна почит в Мароко и са важен акцент на колоритната мароканска кухня - вкусна, питателна, леко пикантна и способна да отговори и на най-претенциозните вкусове. 

     Кулинарните традиции на Мароко са събрали есенцията от африканската, берберската, арабската и средиземноморска кухня. Всичко, което се използва в процеса на готвене, е най-вече произведено в страната. От месата се консумират и приготвят ястия с говеждо, агнешко, птиче месо, а за ценителите на морската кухня разнообразието е повече от богато. Най-обичаните и използвани подправки са кимион, шафран, джинджифил, канела, куркума, кориандър, мента и червен пипер. Основно място в мароканските кулинарни традиции заемат и фурмите, смокините, бадемите, маслините и лимоните.

     Да отидеш в Рим, без да видиш папата, би било равностойно на това, да отидеш в Мароко и да не видиш Казабланка. Поради факта, че градът е бил френска колония, архитектурата му е замислена по европейски модел, а симбиозата между типичните следи на цивилизацията и арабски манталитет не може да се опише с думи, трябва да се види. Докато в Казабланка бихте имали възможността да се насладите на лангусти и внушителни и сочни скариди, то във вътрешността на Мароко бихте могли да опитате люти блюда с месо, пушени зеленчуци и топли супи. 

     Друга интересна кулинарна дестинация, а и не само кулинарна, е Маракеш - колоритен град, носещ осезаемо усещане за живот, който кипи денонощно. Минавайки през площад "Джем ал Фна" на смрачаване бихте могли да срещнете разказвачи на приказки и легенди, гадатели, укротители на змии, музиканти, фокусници и акробати. Не на последно място обаче, по всяко време на денонощието Маракеш би могъл да ви предложи зеленчуци на скара, картофи на жар, кебап. Уличната храна е поне десет пъти по-евтина от предлаганата в ресторантите, а истината е, че никак не й отстъпва.

     В Мароко е прието храната да се консумира с ръце, а за вилица да се използва парче хляб. В случаите, когато все пак е необходим прибор, се използва дървена лъжица.

Кухнята на Мароко

     Основно национално ястие е таджинът - име, идващо от съда, в който се приготвя - тип гювеч с плоско дъно и конусовиден капак. По традиция таджин се готви с месо, най-често телешко и агнешко, зеленчуци, маслини, фурми и подправки.

     Друго популярно ястие в Мароко е известният кускус, поднасян в компанията на месо или зеленчуци. Какво избрахме за вас от богатата мароканска кухня, вижте тук:

Марокански таджин с агнешки кюфтета, лимон и маслини

Необходими продукти:

3 глави лук, обелени

500 гр. мляно агнешко месо

кората, сокът на 1 лимон и останалата част, нарязана на парчета

1 ч. л. кимион

1 ч. л. канела

щипка лют червен пипер

малка връзка магданоз

2 с. л. зехтин

малко парче обелен и настърган джинджифил

1 червена чили чушка, нарязана на ситно

щипка шафран

250 мл. агнешки бульон

1 с. л. доматено пюре

100 гр. черни маслини Каламата

малка връзка кориандър, нарязана на ситно

кус-кус или пресен хрупкав хляб за гарнитура

Начин на приготвяне:

     Нарежете лука на ситно. Сложете каймата, лимоновата кора, подправките, магданоза и половината от лука в дълбока купа и ги разбъркайте. Оформете от сместа топчета с големина на орех.

     Загрейте мазнината в огнеупорен съд и сложете останалия лук, джинджифил, лют червен пипер и шафран. Задушавайте за 5 минути до омекване на лука. Добавете лимоновия сок, бульона, доматеното пюре и маслините. Оставете да заврят. Сложете кюфтетата едно по едно, намалете огъня, покрийте с капак и гответе 20 минути, като ги обръщате няколко пъти.

     Отстранете капака и прибавете кориандъра и лимоновите парчета, слагайки ги между кюфтетата. Гответе без капак за още 10 минути, докато течността се редуцира и се сгъсти леко. Сервирайте ястието горещо с кус-кус или хрупкав хляб.

Салата с кус-кус и сирене фета

Необходими продукти:

300 гр. кус-кус или булгур

зеленчуков бульон

2 тиквички

1 с. л. зехтин

100 гр. фета, натрошено

20 гр. нарязан сушен магданоз

сок от 1 лимон

Начин на приготвяне:

     Сварете кус-куса или булгура в бульона. Почистете тиквичките и ги нарежете на тънки филийки.

     Загрейте грил тиган или скара, поръсете тиквичките с мазнина и запечете за по 2 минути от всяка страна, докато омекнат. Смесете в голяма купа със сварения кус-кус или булгур и разбъркайте с останалите съставки. Сервирайте салатата леко охладена.

Марокански ментов чай

Необходими продукти:

2 с. л. китайски зелен чай или обикновен зелен чай

16 бучки захар или 1/3 чаша захар

1 връзка мента, без стъблата (около 25 стръка)

Начин на приготвяне:

     Поставете чая, захарта, ментата и 4 чаши вряща вода в чайник и разбъркайте, докато захарта се разтвори. Оставете за 10 минути.

Сервирайте в стъклени чаши.

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница


Снимки: adevarul.ro, onetimefashionista.com, recipeshubs.com, travel4foods.blogspot.com

Най-популярните торти в света (II-ра част)

     Кои са най-популярните торти в света? Те са толкова много, че няма как информацията за тях да не бъде поднасяна на порции, а сега е време за втората сладка порция. Какво по-очарователно от историите на цели три прекрасни торти, оставили следа в световното кулинарното наследство, допълнени с техните изкушаващи рецепти!

Класиката "Наполеон"

     Торта "Наполеон" е един от най-известните десерти в Русия и целия бивш Съветски съюз. Като всяко толкова популярно ястие, така и този десерт има десетки вариации, всяка от които претендира да е класическата рецепта. В различните рецепти се променя броят на слоевете тесто, съставките на тестото, а традиционният яйчен крем често бива заменен с друг вид крем или сметана, допълнени със сладка, конфитюри или пресни плодове.

     Версиите за произхода на тортата са наистина много. Като започнем от тълкуването, че самият Наполеон Бонапарт е измислил тази торта, който междудругото никак не е бил любител на сладкото, преминем през предположенията за взаимовръзката между десерта, Наполеон III и град Неапол, и стигнем до най-вероятната история на десерта, а именно, че тортата е приготвена за първи път от руски сладкар през 1912 година - по време на подготовката на празничните чествания за стогодишнината от победата над Наполеон. Рецептата за тортата обаче, не е оригинална и уникална. По всяка вероятност руският сладкар в голяма степен я взима назаем от френската кухня, в която перфектният десерт на пластове Милфьой съществува от векове. И все пак, торта "Наполеон" вече е начертала своя собствена история.

     За да си я приготвите у дома, се нуждаете от:

• 500 г краве масло
• 3 ч. ч. брашно
• 6 яйца
• 3 с. л. коняк
• 1 с. л. оцет
• 500 мл сладкарска сметана
• 1 ч. ч. захар
• 1 с. л. царевично нишесте
• ванилова захар
• сол
• вода

     Смесете 400 г от маслото, брашното, 2 яйца, коняка, оцета, щипка сол и хладка вода, колкото поеме, до получаването на еластично тесто. Приберете тестото в хладилник за най-малко 1 час, след което го разточете до желания размер и брой пластове (най-малко две). Печете блатовете в добре загрята фурна до златисто. 

     За яйчения крем разбийте останалите яйца, захарта, сметаната, нишестето и ваниловата захар, като ги темперирате на водна баня с непрекъснато бъркане, докато получите гладък крем, който обаче не трябва да завира. Постепенно прибавете и останалите 100 грама масло. Отстранете от огъня и оставете крема да изстине добре.

     Добре е слоевете тесто да са предварително нарязани на еднакви квадрати (можете и да пропуснете този момент), между които да разпръснете от яйчения крем. Украсата на тортата обикновено е много проста - натрошени на трохи хрупкави тестени слоеве. Това не пречи и да направите по-елегантна декорация по ваше желание.

Нежната грация "Павлова"

     Следващата торта от сладката ни обиколка е отново десерт с руска препратка и с изключителна слава в цял свят. Торта "Павлова"! Деликатната торта, състояща се от меренге, бита сметана и горски плодове, се появява благодарение на руската балерина Анна Павлова, която обикаля Австралия и Нова Зеландия през 20-те години на XX век. Любопитното е, че нито една от тези делечни страни и до ден днешен не се е опитала да си "присвои" изцяло заслугите за раждането на този очарователен десерт. Преди време ентусиасти от Нова Зеландия успяват да съберат повече от 600 различни вариации на торта "Павлова", но никой няма да се изненада, ако те са в пъти повече.

     Тази торта е истинска сладка красавица! Нежна, бяла, въздушна! Да приготвите тази красота не е трудно, дори много интересно за тези, които обичат да експериментират с различните вкусове. За да я приготвите, се нуждаете от:

• 4-5 белтъка (студени)
• 1 ч. ч. пудра захар
• 1 ч. л. лимонов сок
• 3 ч. л. царевично нишесте
• 200 мл сладкарска сметана
• 2 с. л. пудра захар
• не по-малко от 300 г плодове

     За меренге блата разбийте белтъците с щипка сол до получаването на пухкав сняг, като постепенно добавяте пресятата предварително пудра захар, царевичното нишесте и лимоновия сок. Последните две съставки са именно спецификата на меренгето, тъй като по този начин блатът ще е с дъх на свежест и ще остане мек в сърцевината си. Прехвърлете целувчената смес в подходяща форма за печене, като в центъра я оставите малко по-ниска, а увеличите височината й в краищата, и я печете за около 60 минути на ниска температура. Вече готова, я оставете във фурната, докато се охлади напълно.

     Напълно изстиналият блат меренге е нежната основа на торта "Павлова", в чията вдлъбнатина се слага разбитата с пудра захар сметана, следвана от плодова украса по избор. В Австралия, например, най-често гарнират тортата с ягоди и маракуя, в Нова Зеландия не пропускат да добавят и киви, а в Англия и САЩ предпочитат зрели малини и ментови листа. Разбира се, най-разпространената вариация сякаш е с разноцветни горски плодове - малини, къпини, боровинки и т. н. Относно поднасянето на тортата, важно е или да се сервира веднага, или да се съхранява в хладилник до сервирането, тъй като "Павлова" не обича въздуха.

Чийзкейк

     След омагьосващите "Наполеон" и "Павлова" ви се струва, че мястото на чийзкейка не е в тази класация? Напротив, не подценявайте този великолепен десерт! Може би най-известен в света е прословутият "Ню Йорк" чийзкейк, който по класическа американска рецепта се приготвя с кадифеното сирене "Филаделфия", но десертът с крем в комбинация със сирене е измислен далеч преди началото на XX век, така че, американците, колкото и това да не им харесва, не притежават приза за авторство върху него. В изследователски книги се отбелязва, че първите чийзкейкове са се появили през VIII-VII в. пр. н. е. на о-в Самос. Доказано е също, че малки чийзкейкове са раздавани на атлетите на първите Олимпийски игри през 776 г. пр. Хр. В древен Рим десертът е бил сред любимите на Юлий Цезар. Оттогава до днес основните продукти за това върховно изкушение са неизменни - сирене, захар/мед, яйца, брашно, плодове.

     Ако само веднъж си приготвите чийзкейк у дома, няма как да не го приготвяте отново и отново. Можете да експериментирате с добавянето на различни плодове, ядки или шоколад. Вижте каква може да бъде основната рецепта, по която можете да се ръководите. Ще са ви необходими:

• 300 г маслени бисквити
• 150 г краве масло
• 800-900 г крема сирене
• 5 яйца
• 1 1/2 ч. ч. захар
• ванилия
• лимонови кори
• канела

     Натрошете бисквитите на трохи и ги смесете с мекото масло, захарта и 1-2 щипки канела по желание. Поставете получената маса в намазнена форма с махащ се ринг, като я притиснете добре навсякъде, за да получите плътен слой. Печете основата за около 10 минути във фурна на умерена температура, след което я оставете да се охлади, без да махате ринга на формата. Разбийте с миксер всички други продукти и излейте получената смес върху изстиналата основа. Печете или на водна баня или във фурна на по-ниска температура (140-150° С) за около 80 минути. Щом изключите фурната, оставете чийзкейка да изстине в нея. По този начин ще избегнете напукване на тази великолепна торта. 

     Изстинал добре, извадете чийзкейка от формата и декорирайте по желание с различни плодове, сиропи, разтопен шоколад. Десертът ще бъде оценен наистина по достойнство, ако го украсите с боровинки, сладко от ягоди или малини.

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница

Снимки: mealz.com, booknik.ru, recipeshubs.com, pinterest.com, modamo.info

Топ 5 на най-вредните и Топ 5 на най-полезните храни

     Топ 5 на най-вредните и Топ 5 на най-полезните храни - класация, която би представлявала интерес за повечето хора, които имат желание да живеят и да се хранят здравословно. Независимо дали искате да промените начина си на хранене към по-добро у дома, или искате здравословно хранене на работното място, списъците с вредни и полезни храни ще ви помогнат в пътя към целта ви. За начало, да започнем с топ 5 на най-вредните храни, които е добре да бъдат избягвани в максимална степен, дори и да не сте на специален диетичен режим.

Топ 5 на най-вредните храни 

1. На върха на класацията за най-вредни храни са дъвчащи бонбони, бонбони, шоколади и различни сладкиши, предлагани в търговската мрежа. В тези примери налице е почти целият спектър от рискови за здравето фактори - огромно количество захар, комбинирано със сериозна част химични добавки (бои, сгъстители, консерванти, стабилизатори, аромати) и вредни мазнини.
2. Почти на същото ниво в класацията и наистина много вредни са газираните напитки. На първо място, да отбележим, че в една малка бутилка газирана напитка има поне 4-5 супени лъжици захар, както и значителен химичен състав. Още повече, да не забравяме за газираността, която предизвиква киселини, подуване на корема и ред други състояния на дискомфорт. В това число, междудругото, влиза и газираната минерална вода.
3. На трето място във вредната класация можем да поставим така любимите ни салами и колбаси. Те са с огромно количество скрити мазнини, сол и консерванти. Много често в състава на подобни продукти може да се намери генетично модифицирана соя. Да не говорим за оцветителите и съмнителните овкусители. Само за справка: варено месо, без фалшиви и опасни подобрители в него, може да е с трайност до 4 дни.
4. На четвърто място в класацията се нареждат майонезата и други подобни, индустриално произведени сосове. Всички те са еднакво вредни по отношение на химичен състав и прекомерно количество мазнини. Ако наистина искате майонеза, например, пригответе си я сами, тъй като поне ще бъдете убедени в точните съставки. Въпреки това, категорично не използвайте майонеза в огромни количества, както в много рецепти за салати или домашни сосове. Не забравяйте, че тя е вредна! Допустимо е да овкусите порцията си зеленчукова салата с чаена лъжица майонеза, но се постарайте да го правите рядко.
5. Номер 5 от петте най-вредни храни съвсем заслужено са всички продукти за бързо приготвяне. В този опасен списък влизат инстантното картофено пюре, инстантните юфка, спагети, супи в сашета, кулинарни добавки в опаковки от рода "Крилца в меден сос", "Винен кебап", "Пържоли с гъбен сос", инстантни десерти и други подобни. Тук дори няма смисъл да бъде изброяван вредният им състав, защото той е безспорен. Обърнете внимание, че в почти всички продукти от този тип има палмово масло, а то наистина е изключително вредно, особено за сърцето. Излишно е да отбелязваме и наличието на натриев глутамат в солените варианти от тази група, защото той е доминираща съставка в тях.

     А сега да поговорим за хубавата страна на класацията. Тук степенуването на хранителните продукти е много по-трудно, защото качествените храни са наистина много.

Топ 5 на най-полезните храни

1. На първо място поставяме пресните плодове и зеленчуци. В тях има витамини, фибри и различни минерали. Според много специалисти по храненето, един възрастен трябва да приема около 500 гр. пресни плодове и зеленчуци на ден, като разбира се, и тук има някои детайли: не е препоръчително да изядете 300 гр. грозде, например, тъй като то е с високи стойности на фруктова захар. И все пак, гроздето е по-добрият вариант от бонбоните.
2. Второ място в класацията за най-полезни храни е за млечните продукти, тъй като те са важен източник на калций. Но не допускайте грешката да купувате само нискомаслени млечни продукти. Както и прекалената масленост, така и почти липсата на такава пречат на калция да бъде усвоен от организма. Ето защо, избирайте продукти с умерена степен на масленост.
   
3. Трето място - рибата! Особено полезни са сьомга, херинга и сардини, като разбира се, не говорим за консерви или осолена херинга. Рибата съдържа витамин В, фосфор, белтъчини, селен и омега-3 мазнини. И като споменахме омега-3 мазнините, силна концентрация от тях има в орехите и лененото семе. Вижте още за лечебният ефект на лененото семе.
4. Четвъртото място в полезния списък храни е напълно заслужено и то е за бобовите храни - боб, леща, грах. Те дават на организма изключително много полезни вещества: целулоза, белтъчини, витамин В6, соли на фолиевата киселина, манган, мед, желязо, магнезий, фосфор, калий, тиамин, калций, цинк. Има само едно важно уточнение в случая, а то е, че ако страдате от мигрена, прекаленият прием на бобови храни може да предизвика изостряне на атаките при това състояние.
5. И накрая, петото място е отредено за гъбите. Те са великолепен имуностимулатор, съдържат много белтъчини и фибри, различни микроелементи, както и витамини B, C, и D. Не случайно те са пълноценен заместител на месото за хора, които са постещи или вегетарианци. 

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница

Снимки: charterforpassion.org, food-recipes.me

     Ако тази статия ви беше интересна и смятате, че ще е полезна и на други хора, споделете я в социалните мрежи. Ако искате още подобни публикации, имате въпроси, които ви вълнуват, или имате тема, за която искате да прочетете на "Кулинарна работилница", споделете го в коментар или в имейл до kulinarnarabotilnica@abv.bg.

Можете да следите "Кулинарна работилница" и да се наслаждавате на още много статии и рецепти в кулинарната група във Facebook - Кулинарна работилница!

Полезни ли са супите

     Сякаш супите не са от най-предпочитаните рецепти за дневното меню у дома, но има древни разбирания, които препоръчват топлата супа, особено когато сме болни, а в такива моменти е логично и да се запитаме полезни ли са супите и наистина ли са толкова благотворни за здравето ни. Супите са неизменна част от всяка национална кухня и навсякъде по света ще намерите супи, които са традиционни само за конкретния регион и имат стотици години история зад себе си. Нека обаче да погледнем назад в историята, за да констатираме какво говорят фактите.

Защо е създадена супата

     Исторически погледнато, супите са измислени като средство за постигане на няколко цели: първо, най-често те са горещи и са били и продължават да бъдат затоплящо средство в студа. Второ, в миналото, когато това е бил много по-важен фактор, супата е можела да нахрани много повече хора, отколкото сухата храна. Това важи и в наши дни, разбира се. Относно ефекта на горещата супа, тя дава много по-бързо чувство за ситост, което от друга страна също изчезва по-бързо. Трето, супата е ястие, което спестява финансови средства, тъй като от по-малко продукти в малки количества може да се приготви нещо вкусно и достатъчно да нахрани едно голямо семейство, например. И все пак, полезни ли са супите? Може би колкото са предимствата на супите, толкова могат да са и недостатъците им. Убедете се сами.

Супата - полезна или не

За: В супите има много полезни фибри, които са в полза на перисталтиката и доброто храносмилане. Колкото повече зеленчуци, толкова повече фибри.

Против: Ако консумирате много сурови, печени или задушени зеленчуци, също ще получите достатъчно фибри, та дори и повече.

За: При някои проблеми със стомаха супите могат да бъдат от съществено значение. Например, при ниско Ph и недостатъчно образуване на стомашен сок, бульонът на супи, приготвени с пилешко или телешко месо, повишава киселинността и нормализира аномалиите в стомаха.

Против: При язва и гастрит месните супи, които са с повишена киселинност, са противопоказни.

За: Смята се, че пилешката супа облекчава по-лесно настинките, а рибените супи, които са богати на микроелементи, са лесно смилаеми.

Против: Гъбите, пилешкото месо, месните и рибните бульони са противопоказни за тези хора, които имат метаболитни нарушения, камъни в бъбреците или подагра. Ако имате такива проблеми, можете да се храните само със зеленчукови супи, но и от зеленчуците има изключения, които трябва да избягвате. Например, киселец и лапад.

За: Богатата супа, особено приготвена с пилешко месо, подобрява функционирането на кръвоносните съдове и сърцето.

Против: Както вече беше казано, месните супи не могат да са полезни за всеки. Ето защо, можем да подложим на съмнение ползите на месните супи за сърцето. Бульонът на всяка месна супа е богат на животински мазнини, а това е холестерол, за който е известно, че високата му степен в един организъм е рискова именно за сърцето.

За: Супата е богата на витамини, защото съставките от всички зеленчуци отиват само в нейния бульон.

Против: Ако супата не се приготвя по правилен начин (например, зеленчуците да се сложат във вряща вода или да се допусне част от супата да изкипи), повечето от витамините се разрушават. И още нещо - ако преди да сложите морковите в супата, сте ги пасирали, то тогава те ще се усвоят много по-добре и каротинът в тях ще влезе в чудесна и неразрушима симбиоза с мазнината.

     Като обобщение на казаното дотук, няма категоричен отговор нито как да приготвите перфектната супа, универсална за всеки човек, нито дали супите са само полезни или обратното, но в никакъв случай не ги изключвайте от менюто си.

     Ако искате да допълните нещо по темата, споделете вашия коментар или пишете на kulinarnarabotilnica@abv.bg. А ако просто искате ваша рецепта за супа или друго ястие да присъства на страницата на "Кулинарна работилница", пишете на горепосочения имейл за рубриката "В твоята кухня".

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница

Снимки: health.com, foodtolove.com.au

Можете да следите "Кулинарна работилница" и да се наслаждавате на още много статии и рецепти в кулинарната група във Facebook - Кулинарна работилница!

Най-популярните торти в света

     Има десерти, които живеят свой собствен живот, необезпокояван от кулинарни тенденции, каквито са най-популярните торти в света. За тях почти всички са чували, опитвали и не малка част любители на сладките изкушения са ги приготвяли и ги приготвят в домашни условия за различните си празници. Световната кулинарна карта наистина нямаше да е същата без тяхно участие. Ето защо, тези торти заслужават искрено възхищение!

Легендата "Естерхази"

     Първата спирка на кулинарното ни пътешествие ще бъде в една страна, която 100 години не присъства на европейската карта - Австро-Унгарската империя. Империята отдавна е в историята, разпадайки се на Австрия, Унгария, Чехия и други страни, но нейното кулинарно наследство, като за някои това е най-ценното нещо, останало от Австро-Унгарската империя, е все още там и е запазена марка и във Виена, и в Будапеща. Торта, която е жива легенда!

     Торта "Естерхази" е с история от над 150 години. Създадена е от неизвестен сладкар в средата на XIX век, а името й е дадено в чест на един благороден и влиятелен представител на унгарската фамилия Естерхази - министърът на външните работи Пал Антал Естерхази. Според легендата, известната бадемова торта е поднесена публично за първи път на рождения ден на сина на министъра. Оттогава изкусителната торта с типичната за нея "паяжина" е символ на австро-унгарската аристокрация.

     За да приготвите торта "Естерхази" трябва наистина да сте готови за нея, но не готови да я вкусите, защото никой не би отказал хапка от този зашеметяващ десерт, а готови да я приготвите. Приготвянето й изисква по-специфични кулинарни умения и повече опит в изработването на сладкарски изкушения, но това не пречи на никой от нас да се постарае да я направи и в своята кухня.

     За да приготвите торта "Естерхази" се нуждаете от:

• 8 белтъка
• 1 ч. ч. бадемово брашно (можете да си го направите и сами, като смеляте фино бадеми с помощта на кухненски робот)
• около 2 ч. ч. захар
• 4 жълтъка
• 1 ч. ч. прясно мляко
• 200 г краве масло
• 2 с. л. брашно
• 2 с. л. черешов ликьор
• 4 с. л. конфитюр от кайсии
• малко сол, канела и ванилова захар
• 200 г бял шоколад
• 50 г тъмен шоколад
• 4 с. л. сладкарска сметана
• начупени или филирани бадеми за декорация

     Започнете от приготвянето на блатовете. В оригинал те трябва да са 5 броя, но няма проблем да бъдат и 6 или повече. Разбийте белтъците с щипка сол, докато станат на пухкава пяна, постепенно добавете 1 чаена чаша захар и разбивайте до получаването на сняг, след което, без да използвате миксер, прибавете бадемовото брашно и щипка канела. Разбъркайте много внимателно. Разделете сместа за блатовете, като я разпределяте равномерно на тънък слой върху хартия за печене. Печете всеки блат на 150-170° С, като точното време зависи от фурната. Важното е да не пропускате момента и да изпечете блатовете до нежно златисто. Другото важно е бързо и внимателно след изваждането от фурната да отделите блата от хартията. Ако нещо не се получава и блатът се чупи, следващият път можете да опитате да заместите част от бадемовото брашно с пшенично, което ще реши проблема, но вкусът на тортата няма да е автентичен.

     Оставете блатовете да изстиват, а междувременно пригответе яйчения крем. Разбийте жълтъците с останалата захар, ваниловата захар, брашното и млякото и бъркайте на водна баня за 10-15 минути, след което отстранете от котлона и оставете крема да се охлади. Постепенно прибавете към крема сметаната, разбита с маслото и черешовия ликьор, но ги смесете с дървена лъжица или сладкарска шпатула.

     Време е за изграждането и декорацията на торта "Естерхази". За да направите това, подредете един върху друг блатовете, като между тях слагате малко количество крем, като си оставите крем и за стените на тортата. Върхът на тортата или последния блат намажете със загрятото на водна баня и леко изстинало сладко от кайсии. Следващият слой се прави, като на водна баня се разтопи белият шоколад и внимателно се разбърка с остатъка от крема, след което с него внимателно се залива тортата и се намазват стените й. Когато повърхността на тортата стегне добре, разтопете тъмния шоколад, с който да направите легендарната "паяжина". С помощта на най-тясната приставка на сладкарски пош, в който сте сложили разтопения шоколад, нарисувайте 5-6 шоколадови кръга, започвайки от външната страна на тортата. Съответно, всеки следващ кръг е с по-малък диаметър от предишния. След това с остра приставка или клечка "разчертайте" тортата като нарязана пица, редувайки посоката на разполовяване на шоколадовите кръгове. Именно така се получава ефектът на паяжината. След това внимателно облепете стените на тортата с парченцата бадеми. Оставете "Естерхази" за няколко часа в хладилник, преди да я поднесете и да й се насладите.

Омагьосващата "Сахер"

     И ако все още сте в плен на сладката легенда "Естерхази", нека да се преместим във Виена, за да се срещнете с друга легенда - торта "Сахер", която също е неоспорим символ на австрийската столица. Смята се, че легендарната торта е създадена през 1832 година, когато един млад сладкар на име Франц Сахер, който замествал болен готвач, приготвя този нов десерт за австрийския външен министър Метерних. Всъщност, шоколадовата торта с шоколадова глазура не е новост за австрийската кухня и тези рецепти са се появили най-малко век по-рано, но такава е историята. Междудругото, модерната версия на "Сахер" не е дело на създателя й, а на неговия син Едуард, който събирал кулинарен опит във виенската сладкарница "Демел", а след това основал хотел, на който дал същото име и в него продавал известната торта. Въпреки това, сладкарската марка "Демел" е закупена и води до няколко съдебни дела между хотела и сладкарницата. Враждуващите страни се помиряват само през 1963 година, когато за тортата, продавана в хотела, е определено компромисно наименование  "Original Sacher-Torte", а за предлаганата шоколадова торта в сладкарницата - "Demel`s Sachertorte". Да, търговската марка "Сахер" е много сериозно нещо и претенциите на притежателите на търговските марки един към друг не спират и до ден днешен...

     Да се приготви торта "Сахер" в домашни условия се оказва изключително просто, а резултатът е невероятен! За да я приготвите, имате нужда от:

• 150 г краве масло
• 400 г захар
• 100 г пудра захар
• 150 г брашно
• 7 яйца
• 300 г тъмен шоколад (с най-малко 70% съдържание на какао)
• ванилова захар
• 300 г конфитюр от кайсии
• 90 мл вода (за захарния сироп)
• сметана за разбиване

     Разделете белтъците от жълтъците. Разбийте омекналото на стайна температура масло с пудрата захар, ваниловата захар, прибавете яйчените жълтъци и разтопена част от шоколада (150 г). Разбийте белтъците с 200 г захар и разбъркайте внимателно с шоколадово-маслената смес. Полученото шоколадово тесто печете в намазнена и набрашнена форма при температура около 180° С за поне 40 минути. Всичко отново зависи от фурната. След изпичане дебелият блат е добре да престои няколко часа.

     Готовият блат се разрязва наполовина, като за горната част се обръща с плоската страна навън. Намажете блатовете с леко затопленото сладко от кайсии и изчакайте да изстине добре. След това сложете продуктите за захарния сироп (водата и 200 г захар) да се загреят и междувременно прибавете вътре начупения тъмен шоколад. Разбърквайте до пълното му разтопяване и получаването на гладка глазура. С тази глазура полейте цялата торта, оставяйки малко количество от нея за легендарния надпис "Sacher". Сервирайте тази красота с бита сметана.

"Шварцвалд" - женска елегантност, тъмна красота, неповторим вкус

     Една торта - страхотно, две торти - изключително, но три торти с тяхната история и рецепти - това е наистина очарователно! Третата торта в това историческо и сладко пътешествие ни очаква в близката на Австро-Унгария Германия. Нейното име е "Шварцвалд" или "Черна гора". Готови ли сте да научите повече за нея?

     За това кой, къде и кога приготвя за първи път известната немска торта с череши, историята мълчи, но се смята, че "Шварцвалд" е свързана с едноименния район в Германия, а името й идва или от тъмните гори в този район (съществуващи и до днес) или от традиционните дрехи, с които се обличали жените там. Последното изглежда доста логично, а комбинацията от бяло, черно и черешово е запазена марка за "Шварцвалд".

     Тази торта е не само красива и ефектна, но и с пленяващ вкус. Историята казва, че тя е била много любима на Вагнер. Вижте какво ще ви е необходимо, за да си я приготвите у дома:

• 5-6 яйца
• 250 г захар
• 150 г пудра захар
• 1 ч. л. ванилова захар
• 1 ч. л. канела
• 150 г брашно
• 2 с. л. какао на прах
• 1 с. л. царевично нишесте
• 400-500 г пресни череши (или консервирани)
• 1 ч. ч. сок от череши (не много сладък)
• 1/2 ч. ч. черешов ликьор
• 800 мл течна сметана за разбиване
• парченца шоколад и череши за декорация

     Блатовете за "Шварцвалд" могат да се приготвят на водна баня или по стандартния начин. Ако предпочитате него, разбийте яйцата с 2/3 от захарта, брашното и какаото на прах. Печете получената шоколадова смес в умерена фурна за 30-35 минути.

     През това време можете да приготвите крема, като разбиете сметаната с пудрата захар и ваниловата захар, след което го приберете на студено място. Отделно подгответе сироп от черешовия сок, остатъка от кристалната захар, канелата и нишестето. Сварете го за кратко.

     Сега следва сглобяването на тортата. Нарежете шоколадовия блат на три равни блата и всеки напоете с черешовия сироп. След това ги подредете един върху друг, като редувате пластове от сметанов крем и сметанов крем, смесен с нарязани череши. Важното е да завършите със сметана, от която имате достатъчно да намажете и страничната част на тортата. Декорирайте прекрасната "Шварцвалд" с парченца шоколад и цели череши.

     Ако тези сладки истории ви вдъхновиха да приготвите някоя от тези именити торти, направете го и мислете само за удоволствието от тях, а не за калориите! А ако имате своя любима торта, чиято история заслужава да се чуе, разкажете ни я!

Очаквайте продължение...

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница

Снимки: tastespotting.com, superheroes.cafe, ichkoche.at, foodtolove.com.au, wikiwand.com, amthuc365.vn