Показват се публикациите с етикет Кулинарни дестинации. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Кулинарни дестинации. Показване на всички публикации

Сирене, моля!

Сирене, моля!
     Има храни, които са способни да изпълнят с приятна атмосфера семейните ни или приятелски обяди и вечери, независимо дали са сладки или солени, цветни или не толкова, гурме или семпло поднесени, финансово достъпни за всеки или кулинарен лукс. Има обаче един хранителен продукт, който независимо от стотиците си разновидности, грее със собствена кулинарна светлина и абсолютно винаги се откроява във всеки вид меню. Сирене, моля! 
     Дали е част от изкушаваща пица с много сирена, дали е нежен акцент на спаначена лазаня или редица зеленчукови ястия с апетитни заливки, или просто е поднесено върху плоча, нарязано на малки хапки, сиренето винаги е център на изобилстващата от ястия трапеза.

История на сиренето

     Сиренето е от онези, изпълващи душата храни, които радват човешката раса от незапомнени времена. Не съществуват убедителни доказателства по отношение на произхода на сиренето, но има легенди, които водят към Северна Африка или Близкия Изток, според които тамошните номади, носещи мляко в кожени мехове, са установили, че то се превръща в гъст продукт по време на дългите им преходи и най-вече в резултат на по-високите температури. Сиренето е изключително популярно и в Древен Рим, а през Средновековието главните производители на сирене са монасите в множество манастири. Поглеждайки назад в историята, може да се смята, че сиренето като хранителен продукт съществува от 7000-8000 години.
     Първата фабрика за производство на сирене отваря врати през 1815 г. в Швейцария, но масовото му производство започва в Съединените Щати през 1860 г., когато започват да се прилагат за първи път и машините на принципа на поточна линия. Постепенно индустриализацията по времето на Втората Световна война потвърждава факта, че фабричното произвеждане на сирене е необходимост, тъй като правенето на сирене в семейни ферми и мандри по стари традиционни рецепти не било достатъчно, за да отговори на засилващия се интерес към този хранителен продукт. Колко сортове и видове сирена съществуват едва ли някой може да каже. Само известните френски сирена са повече от сто. В тази връзка, веднъж Шарл де Гол се оплакал, че е много трудно да се управлява държава, в която сирената са повече от дните в годината... Разбира се, по-назад не остават нито холандците, нито италианците, но като цяло, наистина е невъзможно да се назове дори приблизителен брой сортове сирена. Наред с известните сортове и марки, не бива да забравяме и сирената, произвеждани в малки ферми и мандри и до ден днешен, които, бъдете сигурни, по нищо не отстъпват на световно известните си "родственици".
     Сирената са много и различни - твърди, меки, саламурени, допълнително обработени, бели, сини сирена, пушени и заедно с това, отличаващи се според млякото, от което са направени - краве, овче, козе мляко, както и биволско мляко, от което се произвежда класическият пармезан. Освен по тези характеристики, сирената се различават и според производствените методи, време на зреене, големина и форма на калъпите. Накрая е вкусът! Но, дали едно сирене е повече или по-малко вкусно от друго, няма как да се каже, защото всяко сирене носи свой индивидуален характер и отличаващ се вкус.

Сирената в Холандия

Сирената в Холандия
     В тази малка страна годишно се произвеждат над 600 хиляди тона сирене, т. е. около 40 кг на жител от страната. Разбира се, голяма част от сиренето се произвежда и за износ, но всеки гражданин на Холандия може спокойно да се радва на изобилие от сирена за лична консумация. Някои разновидности на холандски сирена са известни в цял свят.
Сирене Гауда - дълго зряло
Гауда (Gouda), например, е едно от най-известните и исторически най-старото холандско сирене от краве мляко - на почти 1500 години. Трудно е вкусът му да бъде категоризиран, защото в действителност той се променя със зреенето на сиренето от кремав до такъв с нежно лешников вкус. Ясно е, че Гауда се произвежда в много страни по света, но истинското холандско Гауда, водещо началото си от малък град със същото име, се разпознава единствено и само по този надпис: "
Noord Hollandse Gouda".
     Следващото популярно холандско
Сирене Едам
сирене е това, което по традиция е малко и кръгло и с червена външна обвивка. Разбира се, става въпрос за Едам (Edam, Edamer). Обвивката му може да бъде както светло жълта и червена, така и черна (за най-узрелите сирена), а вкусът му, точно както при Гауда, се променя с времето - колкото по-дълго зрее сиренето, толкова по-солено и пикантно става то и в същото време с по-силен аромат. На този етап особено популярни са младите сирена, въпреки че истинските чревоугодници предпочитат тези, които са зреели поне година - година и половина.
     И, разбира се, Маасдам (Maasdam) - още един известен представител, завършващ образното "популярно трио" от холандски сирена. Това сирене е доста младо за Холандия, имайки предвид, че започва да се произвежда едва преди 300 години, като конкурент на швейцарското Ементал. Деликатен, сладък вкус и класическа аерирана (на дупки) визия.
     Съществуват много други популярни холандски сирена, но по-скоро популярността им е по-осезаема на местно ниво. Например, бихте били във възторг от холандското сирене Лейден (Leiden Kaas), произведено чрез добавяне на кимион, карамфил и други подправки. Още сирена с не толкова традиционни добавки са сирена с пипер, песто, домати, повечето от които с много интересен вкус. Истинска феерия от сирена можете да намерите на традиционните за Холандия изложения, на които можете да опитате така наречените "селски" сирена и меки сирена от козе мляко. Изборът е огромен!
     Като ключов производител на сирене в световен мащаб, Холандия отдава на сиренето и важна роля в националната си кухня - в основни ястия, салати, сандвичи и др.

Сирената във Франция

Сирената във Франция     В тази страна сиренето (както виното и кулинарията) е висш пилотаж! Ако имената Камембер, Бри и Рокфор са ви познати и сте явен чревоугодник, то непременно се запознайте и с Bleu d'Auvergne, Ramboll или Coeur de Chevre. Ще си заслужава!
     Камембер (Camembert) е може би най-известното френско сирене. Родното му място е Нормандия, където според легендата, по време на Френската революция тайната на приготвянето му се родила от френско селско момиче на име Мари Арел от село Камембер, спасило по случайност бягащ свещеник от село Бри, подарило на света друго прочуто деликатесно сирене.
Сирене Камембер
Та, спасеният от Мари Арел божи служител, който тя приютила в дома си, разказал на девойката какво прекрасно сирене правят в неговото село, но тя не запомнила добре рецептата и когато се опитала да направи сиренето Бри, променила някои неща и нейното сирене се превърнало в още по-ароматно и с още по-ярък вкус.
 
Паметник на Мари Арел - създателката на Камембер
Така прекрасното, ново по вид сирене получава името Камембер, а историята за приготвянето му винаги е асоциация на доброто между хората. Камембер е меко, много мазно и с кора от бял мухъл сирене, имащо пикантен и много отличителен вкус.
     И след като го споменахме, трябва да отдадем почит и на следващото много популярно френско сирене - Бри (Brie), известно като "сирене на царете" или "царско сирене". То е много по-старо от Камембер и е създадено и обичано дори в най-ранното Средновековие. Бри отново е меко и покрито с бяла плесен сирене, но с по-мек вкус и не толкова силно изразен аромат. За консумацията му има много важно правило - Бри не се консумира веднага, когато е извадено от хладилника.
Сирене Бри
Необходимо е да престои на стайна температура поне един час, за да се затопли и да "отпусне" вкусовете и ароматите си.
     Друга перла от френската феерия от сирена е "синьото сирене". Можете да му се насладите в различни разновидности от серията Bleu (Bleu d'Auvergne, Forume, Bleu de Quercy, Bleu de Causses и други). Най-известното от тях, разбира се, е Рокфор, произхождащо от южна Франция. Легендата за появата му гласи, че овчар, пленен от красиво момиче, забравя в пещера хляб и сирене, а когато малко по-късно се връща обратно, за да ги вземе, установява, че сиренето е плесенясало, но е добило невероятен вкус - пикантно, сладко, маслено и ароматно. Връщайки се в селото, в което живеел, овчарят показал сиренето на останалите хора, те огледали зелено-синьото парче в ръката му, опитали го и били впечатлени. Оттогава Рокфор е неизменна част от френската кухня и традиции, а марката "Рокфор" била патентована.
Фондю от сиренаВъв Франция има много твърди и полутвърди сирена, както и всякакви други видове, но да се разкаже за всички тях е просто невъзможно. И все пак, има още две разновидности, които трябва да споменем. На първо място, това е известното в цял свят козе сирене Chevre, а второто е Рамбол (Ramboll) - повече от прекрасно топено сирене с добавки, като билки, ядки, пушена сьомга и т. н. Задължително ги опитайте!
     Радвайте се на сирената, без значение колко вкусни са те, защото всяко от тях има своя история, достойна за уважение. Имайте предвид, че консумацията на сирена трябва да е умерена, защото всички те са с високо съдържание на калории. Добър апетит!
     Виртуалната ни дегустация обаче, съвсем не е приключила! Това беше едва началото!

Очаквайте продължение...

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница

Кулинарни традиции в Мароко


Мароко - цветове на охра, теракота, смесица от аромати на ориенталски подправки и дим

Кулинарни традиции в Мароко     Днес ще си говорим за кулинарни традиции, правейки едно любопитно виртуално пътешествие, посветено на пъстрите кулинарни традиции в Мароко и цялостната атмосфера на Кралство Мароко в наши дни. Поразително екзотичен свят, по-фантастичен и от най-смелите фантазии, по-странен от прототипните очаквания. Мароко - арабската приказка, в която старинни дворци и луксозни хотели, отразяващи последните тенденции в строителството в световен мащаб, се извисяват едни до други с прелестно очарование. 
     Сред първите впечатления, стъпвайки на мароканска територия, са впечатленията за сетивата - цветове на охра и теракота, глинени къщи в розово, смесица от аромати на ориенталски подправки и дим... Говорейки за подправки, те са на изключителна почит в Мароко и са важен акцент на колоритната мароканска кухня - вкусна, питателна, леко пикантна и способна да отговори и на най-претенциозните вкусове. 
     Кулинарните традиции на Мароко са събрали есенцията от африканската, берберската, арабската и средиземноморска кухня. Всичко, което се използва в процеса на готвене, е най-вече произведено в страната. От месата се консумират и приготвят ястия с говеждо, агнешко, птиче месо, а за ценителите на морската кухня разнообразието е повече от богато. Най-обичаните и използвани подправки са кимион, шафран, джинджифил, канела, куркума, кориандър, мента и червен пипер. Основно място в мароканските кулинарни традиции заемат и фурмите, смокините, бадемите, маслините и лимоните.
Мароко, Казабланка
     Да отидеш в Рим, без да видиш папата, би било равностойно на това, да отидеш в Мароко и да не видиш Казабланка. Поради факта, че градът е бил френска колония, архитектурата му е замислена по европейски модел, а симбиозата между типичните следи на цивилизацията и арабски манталитет не може да се опише с думи, трябва да се види. Докато в Казабланка бихте имали възможността да се насладите на лангусти и внушителни и сочни скариди, то във вътрешността на Мароко бихте могли да опитате люти блюда с месо, пушени зеленчуци и топли супи. 
Мароко, Маракеш
     Друга интересна кулинарна дестинация, а и не само кулинарна, е Маракеш - колоритен град, носещ осезаемо усещане за живот, който кипи денонощно. Минавайки през площад "Джем ал Фна" на смрачаване бихте могли да срещнете разказвачи на приказки и легенди, гадатели, укротители на змии, музиканти, фокусници и акробати. Не на последно място обаче, по всяко време на денонощието Маракеш би могъл да ви предложи зеленчуци на скара, картофи на жар, кебап. Уличната храна е поне десет пъти по-евтина от предлаганата в ресторантите, а истината е, че никак не й отстъпва.
     В Мароко е прието храната да се консумира с ръце, а за вилица да се използва парче хляб. В случаите, когато все пак е необходим прибор, се използва дървена лъжица.

Кухнята на Мароко

Марокански таджин
     Основно национално ястие е таджинът - име, идващо от съда, в който се приготвя - тип гювеч с плоско дъно и конусовиден капак. По традиция таджин се готви с месо, най-често телешко и агнешко, зеленчуци, маслини, фурми и подправки.
     Друго популярно ястие в Мароко е известният кускус, поднасян в компанията на месо или зеленчуци. Какво избрахме за вас от богатата мароканска кухня, вижте тук:

Марокански таджин с агнешки кюфтета, лимон и маслини

Необходими продукти:
3 глави лук, обелени
500 гр. мляно агнешко месо
кората, сокът на 1 лимон и останалата част, нарязана на парчета
1 ч. л. кимион
1 ч. л. канела
щипка лют червен пипер
малка връзка магданоз
2 с. л. зехтин
малко парче обелен и настърган джинджифил
1 червена чили чушка, нарязана на ситно
щипка шафран
250 мл. агнешки бульон
1 с. л. доматено пюре
100 гр. черни маслини Каламата
малка връзка кориандър, нарязана на ситно
кус-кус или пресен хрупкав хляб за гарнитура

Начин на приготвяне:

     Нарежете лука на ситно. Сложете каймата, лимоновата кора, подправките, магданоза и половината от лука в дълбока купа и ги разбъркайте. Оформете от сместа топчета с големина на орех.
     Загрейте мазнината в огнеупорен съд и сложете останалия лук, джинджифил, лют червен пипер и шафран. Задушавайте за 5 минути до омекване на лука. Добавете лимоновия сок, бульона, доматеното пюре и маслините. Оставете да заврят. Сложете кюфтетата едно по едно, намалете огъня, покрийте с капак и гответе 20 минути, като ги обръщате няколко пъти.
     Отстранете капака и прибавете кориандъра и лимоновите парчета, слагайки ги между кюфтетата. Гответе без капак за още 10 минути, докато течността се редуцира и се сгъсти леко. Сервирайте ястието горещо с кус-кус или хрупкав хляб.

Салата с кус-кус и сирене фета
Мароканска салата с кус-кус

Необходими продукти:

300 гр. кус-кус или булгур
зеленчуков бульон
2 тиквички
1 с. л. зехтин
100 гр. фета, натрошено
20 гр. нарязан сушен магданоз
сок от 1 лимон

Начин на приготвяне:

     Сварете кус-куса или булгура в бульона. Почистете тиквичките и ги нарежете на тънки филийки.
     Загрейте грил тиган или скара, поръсете тиквичките с мазнина и запечете за по 2 минути от всяка страна, докато омекнат. Смесете в голяма купа със сварения кус-кус или булгур и разбъркайте с останалите съставки. Сервирайте салатата леко охладена.

Марокански ментов чай

Необходими продукти:

2 с. л. китайски зелен чай или обикновен зелен чай
16 бучки захар или 1/3 чаша захар
1 връзка мента, без стъблата (около 25 стръка)

Начин на приготвяне:

     Поставете чая, захарта, ментата и 4 чаши вряща вода в чайник и разбъркайте, докато захарта се разтвори. Оставете за 10 минути.
Сервирайте в стъклени чаши.

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница


Снимки: adevarul.ro, onetimefashionista.com, recipeshubs.com, travel4foods.blogspot.com

На трапезата на прадедите ни - поглед към менюто на древните гърци, египтяните и древните римляни

     Какви са били хората преди нас? Как са живеели, как е протичало ежедневието им? Съществуват изключително много исторически източници, свидетелстващи за конкретни събития или загатващи за такива още преди хиляди години. Каквото ѝ да се е случвало обаче, има една вечна тема, а тя е осигуряването на прехрана, зависещо от географско положение, климатични условия, социални условия и пр. Нека направим едно пътешествие в света на храната, тръгвайки от времето на Древните гърци и заедно с това, да проследим оценката за всяко отделно меню.

Древните гърци (V в. пр. н. е.)

     Сухият и горещ климат, съчетан с изключително неплодородна почва, са принуждавали гърците да се хранят доста оскъдно откъм разнообразие. Те са консумирали най-вече продукти, приготвени от пшеница и ечемик. Закуската им, например, състояща се винаги след изгрев слънце, често е представлявала просто хляб, натопен във вино. На обяд отново са консумирали хляб във вино, съчетавайки го с маслини, смокини, сирене или сушена риба. Те са имали едно специфично ястие, наричано "Опсон", приготвено от зеленчуци, лук, маслини, месо, риба и плодове. Освен обичайния хляб, на трапезата им винаги са присъствали сиренето и чесънът. От видовете риба най-често са се хранели със сардина и аншоа, а също и с миди, сепии, калмари и други морски обитатели.
     Вечерята е била най-богатото хранене за деня. Осъществявала се е до залез слънце и се е състояла от наличните зеленчуци, плодове, риба и медени питки.
     Основната напитка е била виното и за да има достатъчно количество от него, то се е разреждало. Да се пие в чист вариант се е считало за недопустимо. Същото се отнасяло и за млякото. Основната му функция била не толкова за пиене, колкото за направата на сирене.
     Тъй като нямали никакви прибори, древните гърци са се хранели с ръце. Хлябът често бил използван за загребване на гъсти супи, а също и като средство за почистване на ръцете.
Коментар на менюто: Това е меню, което е добре балансирано и приемливо и в наши дни. Благодарение на изобилстващия чесън и риба артериите са се запазвали в добро състояние, а това е действало ползотворно за правилното кръвообръщение.

Египтяните (2000 г. пр. н. е.)

     Основни ястия на египетската кухня били хлябът и бирата, приготвени от ечемик. Египтяните обичали да хапват и печено от крави, овце, кози, които отглеждали в изобилие. Домашните птици и рибите също били от предпочитаните за тях. По-дребните пернати били почиствани, изсушавани и консервирани в саламура, а по-едрите - изпичани. Празът, фасулът, ряпата, краставиците, марулите и други зеленчуци присъствали постоянно на трапезата, а виното и сиренето повечето хора си произвеждали сами.       Тогавашните хора понякога разнообразявали менюто си с дивеч, както и с диви плодове и корени. Захарта не се употребявала, а на нейно място се използвал мед, с който подслаждали сладкишите от брашно, приготвено от фурми или фий. За десерт изпивали по чаша шаде, високоалкохолна напитка от нарове. Това обаче, било по-скоро на "трапезата" на богатите египтяни, докато бедната част от населението трябвало да се задоволява най-вече с хляб, грах, боб и подобен тип варива, а месото било рядкост, като привилегия да го консумират имали най-вече работниците в Деир ел Медина, които получавали месни провизии, но само на специални празници.
     Кухните на египтяните най-често били в някой от ъглите на двора с отворени тавани или най-много - покрити с клони. Готвенето се осъществявало в създадени глинени пещи или над открит огън. За подпалване използвали дърва или дървени въглища. Относно подготовката на ястията, за египтяните е сигурно, че са използвали сол (Hmat) и масло, както и много подправки, които в случай, че кулинарните изследователи са идентифицирали правилно, са, например, кимион (tpnn - tepenen), копър (jms.t - ameset), кориандър (Saw - shaw), оцет (HmD - hemedj), горчица, канела и розмарин (сред подаръците на Рамзес III към храмовете) и див риган.
     Обикновените египтяни се хранели в глинени съдове, а посудата на богатите често била от бронз, сребро или злато. Ястията се консумирали с върховете на пръстите на ръцете, а след вечеря всички измивали ръцете си с малко вода, разпределена в купички.
Коментар на менюто: Смесването на хляб и бира води до бърза ферментация на нишестето и скорбялата, съдържащи се в пшеницата и ечемика. Заключението е, че египтяните са употребявали прекалено много алкохол, което никак не е благоприятно за черния дроб, но от друга страна, антиоксидантите в растителните храни в не малка степен са смекчавали последствията от неразумните количества алкохол.


Римляните (I в. пр. Христа)

     Знаете ли от какво се е състоял един порцион на всеки римски легионер? Отговорът е: сланина, сирене и "поска" - последното е смес от вода и оцет, консумирани заедно с пшенични питки. Бойците собственоръчно смилали дневната си дажба от 900 гр. пшеница, а като легионери имали привилегиите месото им да бъде осолено и от време на време да имат възможност да консумират наденици, пилета и свински бъбреци, считани за лукс. Понякога се радвали и на подаръци от семействата си: фурми с пълнеж от смлени орехи или кедрови ядки, чушки, изпържени в мед, и бисквити, които първо се запържвали, а след това се овалвали в мед.
     Що се отнася до общия облик на древната римска кухня, тя в много голяма степен носела влиянието на гръцката култура. Всъщност, статутът на империя също повлиял на това, да се зародят много нови кулинарни навици и техники за готвене. В началото различията между социалните класи не били много големи, но те се увеличавали с разрастването на империята. 
     В ниските слоеве на обществото рутината все пак се запазила в годините. Обикновените римляни се хранели с обичайни неща за района на Средиземно море - ечемик, зехтин, вино, леща, краставици, лук, чесън, маруля, плодове като ябълки и смокини, орехи, а понякога сирене и яйца. По-заможните имали възможността да разнообразяват менюто си с говеждо, свинско, агнешко, пилешко, риба, миди и охлюви. Само много богатите консумирали екзотични ястия, като такива с жираф, щраус, лъв и паун. Обичайната им напитка, докато се хранели, била mulsum - смес от вино и мед.
Коментар на менюто: Римските воини си набавяли енергия от зърнените храни. Сланината и наденицата в разумни количества се усвоявали сравнително лесно от организма, като това било благодарение на голямата им физическа активност. Но най-вероятно недостиг на витамини, поради изключително рядката консумация на плодове, обяснява бързото изтощаване на бойците.
Относно менюто на местното население, по-бедните са се хранели балансирано и здравословно с храна, наситена с витамини и фибри, но не винаги са си набавяли нужното количество белтъчини и калций. Богатите поддържали умереността във всичко, което консумирали, дори имали достъп до деликатеси, които и в наши дни могат да са привилегия на наистина богатите.

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница
Снимки: soporte-tecnico.tk finedininglovers.com crystalinks.com