Пълнени патладжани с ориз

Необходими продукти:
3-4 средно големи патладжана
120 гр. ориз
2 глави кромид лук
1-2 моркова
3-4 с. л. растителна мазнина
млян черен пипер
сол 

     Измийте и разрежете патладжаните на половинки. С помощта на лъжица издълбайте внимателно вътрешността така, че да се получат лодки. Поръсете ги обилно със сол, както и издълбаните парчета патладжан. Оставете ги да се отцедят от горчивината си за около 30-40 минути. Измийте добре и отцедете от излишната вода.

     В подходящ съд запържете в нагорещеното олио нарязаните на ситно лук и моркови до омекване. Прибавете предварително почистения, измит и отцеден ориз и го задушете със зеленчуците, докато придобие текстура на камъчета. Овкусете с черния пипер и сол на вкус и го залейте с около 2 ч.ч. гореща вода или зеленчуков бульон. Оставете оризовата плънка да къкри на тих огън за около 10 минути, докато оризът набъбне и остане на сос. Отстранете от котлона.

     Подредете патладжанените лодки в тавичка, като ги поръсите с малко растителна мазнина. Напълнете ги с плънката, налейте вода в тавата, колкото да покрие малко повече от половината от височината на патладжаните, покрийте плътно с готварско фолио и печете около 60 минути в умерена фурна. След това отстранете фолиото и допечете до златисто, като по желание може да настържете по малко кашкавал във всяка лодка.

Можете да следите "Кулинарна работилница" и да се наслаждавате на още много рецепти в кулинарната група във Facebook - Кулинарна работилница!

Гръцка мусака

За разлика от българското разбиране за мусака, което свързваме с наличието основно на картофи, подредени на пластове със сотирано мляно месо и заляти със смес от мляко и яйца, то гръцката мусака, за която в случая иде реч, е едно от класическите кулинарни произведения на световната гурме сцена, което очарова сетивата с комбинацията от запържени филийки патладжани, редуващи се със сос от домати и мляно месо, а също и поляти със сос Бешамел. Наред с тази класическа гръцка рецепта, може да срещнете гръцка мусака и в комбинация с тиквички и картофи, приготвени по аналогичен начин. Но... класиката е с патладжани и е повече от прекрасна!

     Любопитното за ястието мусака е, че е ястие без конкретен произход, присъстващо в кулинарните хроники на всички балкански народи, та чак и извън тези граници. В Сърбия и Румъния мусаката също е на основата на картофи, както и българският вариант, но в Македония, например, само най-долният пласт е от запържени филийки картофи, а следващите два пласта са от патладжани. В Турция пък ястието не се подрежда на пластове и е вкусна смесица от запържени и задушени патладжани, чушки, лук и мляно месо. Гарнира се с джаджик (турски таратор), който пък много наподобява на гръцката салата "Дзадзики"... И в този смисъл, строги граници в кулинарните нрави на Балканите изобщо не съществуват и това е повече от категорично. Ето това прави храната - обединява.

     Когато говорим за Гърция, обединяващата сила на храната е непоклатима. Още в Древна Гърция хората не са обичали да се хранят сами, тъй като събирането на повече хора около трапезата създавало прекрасна предпоставка за провеждането на интересни разговори и на важни, и на по-лежерни теми. Чудесен пример за емоционалната връзка на гърците към храната и умението да си създават много приятни емоции по време на хранене, са култовите гръцки таверни, в които двете неща - вкусна храна и добро настроение, вървят ръка за ръка.

     Ако не сте си приготвяли класическата гръцка мусака с патладжани, бъдете убедени, че това ще стане едно от много любимите ви ястия, към които ще се връщате често. Един от пленяващите акценти в нея е дъхът на канела, заключен в сочния сос от кайма и домати. Повярвайте, наистина невероятна комбинация! Не губете повече време, а бързо записвайте рецептата!

Гювеч със свинско месо и зеленчуци

Когато чуем "гювеч", си представяме точно две основни неща - голям огнеупорен глинен съд с капак, в който по традиция се приготвят редица задушени ястия, капама с меса и кисело зеле и др., както и гювеч, представляващ едноименното ароматно постно ястие от зеленчуци или с добавено месо по избор. Трудно е да се определи дали тази гозба принадлежи на конкретна национална кухня от Балканите, но несъмнено е една от най-емблематичните на целия полуостров, защото съчетава в себе си вкусовете на цветен букет от зеленчуци и месо, комбинирани в съвършено цяло. Не случайно, където и да отидете - било то в Сърбия, Румъния, Гърция или България, ще го срещнете като неделима част от вековни кулинарни традиции. 

     Най-прекрасната кулинарна формула в случая би била приготвянето на гювеча в голям глинен гювеч, чиято очарователна функционалност е доказана преди стотици и повече години. Всяко ястие, приготвено в глинен съд, се превръща в неустоимо и отговорът за това не се крие нито в някаква магия, нито в сляпа народопсихология. Съществуват доказателства, че още древните римляни, които са имали изключително високи изисквания  и претенции към храната, която се сервира на трапезата им, са приготвяли изисканите си специалитети в керамични съдове. Разковничето тук е самата топлинна обработка. Всички избрани продукти, поставени в гювеч, се задушават бавно между циркулиращата пара между съда и неговия капак, а това позволява трайното попиване на подправките и смесването на вкусовете на всички съставки. Излишно е да се отбелязва колко крехко ще бъде всичко, когато се сервира...

     Дори и глиненият съд да отсъства в метода на приготвяне на ястието, няма как един гювеч да не бъде вкусен. Освен, че можете да забравите за думата "провал", то и времето за подготовка е сравнително кратко, имайки предвид, че всички зеленчуци се слагат в сурово състояние. Ще спечелите време за себе си, както и финалните овации на цялото семейство! Е, готови ли сте за похвали?

Фалшив рататуй

В кулинарния свят витае едно убеждение, че почти всяко популярно ястие става такова, ако с подготовката и приготвянето му може да се справи дори и начинаещ в областта, както и в случай, че името му звучи като песен... Разбира се, никой не би приел, че тази гледна точка е вярна по принцип, но, говорейки за рататуй, историята е доказала, че тази кулинарна максима важи и за него.
     Думата рататуй произлиза от окситанската дума "рататуля" (ratatolha), която е сродна с френския глагол "туйе"(touiller), означаващ "хвърляне" или "бъркане". В следствие на произхода му пълното наименование на ястието е "рататуй нисоаз" (ratatouille niçoise), означаващо "ницски рататуй".
     Като цяло, изискаността и популярността на френската кухня се дължи и на значителното в нея зеленчуково присъствие: във френските супи, в рецепти за пържени и задушени зеленчуци, в различни сосове... Ако към тези картини се добавят настъргани френски сирена, традиционни билки и подправки и чаша френско вино, несъмнено всяка от тях ще прелива от вкус и аромат. Именно в това се крие голяма част от омагьосващото очарование на френската кухня. В този смисъл великолепният рататуй също присъства в този низ от пъстри картини със зеленчуци, които можете да допълните с любими сирена и вина.
     За първи път ястието рататуй се появява в Ница, където присъства на трапезата на бедните фермери. То се приготвяло през летния сезон с пресни зеленчуци, растящи в собствените им градини - лук, домати, чушки и чесън. Понякога добавяли и тиквички. Не на последно място, важен акцент било това, че винаги го приготвяли със зехтин, който бил характерна част от селските кулинарни традиции на областта Прованс, където обикновено всичко, което расте, се прилагало в кулинарията. За друг отличителен белег на рататуй от момента на създаването му до днес, се считат провансалските подправки, с които се овкусявало ястието: магданоз, розмарин, мента, мащерка, босилек... Без тях би било невъзможно да се добие истинският вкус на ястието. Точно този рататуй се приготвя за първи път през Средновековието от фермерите в Прованс.
     Ако през Средновековието бедните френски селяни можеха да разберат, че след около пет века тяхното обикновено и толкова лесно за приготвяне рататуй ще се превърне в толкова известно ястие, сервирано в повечето френски ресторанти, най-малкото биха били озадачени. Първата официална рецепта за рататуй се публикува в готварска книга през 1778 г. Класическият начин на приготвяне е както следва: нарязани зеленчуци (патладжани, тиквички, чушки, домати, лук) с приблизително равно съотношение, подредени на слоеве и запечени на фурна.
     И до ден днешен в Европа е почти невъзможно да се намери по-лесна и по-полезна кулинарна формула. Прибавяйки уточнението за неустоим вкус на ястието, никак не е случайно, че кулинари от цял свят наричат областта Прованс "гастрономически рай". Е, време е да се докоснете до него, приготвяйки това цветно ястие с дълбока история! Напред към кухнята!

Кьопоолу

Известен с пурпурния си цвят и присъствието си в древната кулинарна история на Средиземноморието и Близкия Изток, патладжанът е сред едни от най-използваните летни зеленчуци в готварството и до ден днешен. Факт е, че той е достъпен в търговската мрежа през всички месеци на годината, но неговият активен сезон започва в разгара на лятото и продължава до октомври. В този период са и най-добрите му хранителни показатели.

     Вкусни кулинарни находки с негово участие са типичната гръцка мусака, френското зеленчуково ястие "Рататуй", турското "Имамбаялдъ", различни зеленчукови гювечи, характерни за повечето балкански национални кухни, и настоящото предложение - апетитното кьопоолу, приготвено от смесени печени патладжани, зелени или червени чушки, домати, чесън. Магията на тази прекрасна салата, която може да бъде и гарнитура към какви ли не ястия, е в начина, по който са обработени продуктите, както и тяхното съотношение. Така се получава онзи вкус, който привлича с лека пикантност и същевременно е мек на небцето. Не си спестявайте това удоволствие!

Имамбаялдъ

Френската дума за патладжан - "обержин" (aubèrginne), произлиза от санскритски и е преминала през персийски и арабски език. Независимо, че обикновено този особено пикантен зеленчук бива асоцииран със средиземноморските страни, неговата етимология сама разказва за пътя, по който се е движело растението през вековете - от изток на запад. Смята се, че родината му е Индия, а пренасянето му в Европа се е случило през ХV век.

     В Далечния Изток патладжанът е масово употребяван в китайската и японската кухня. Той е предпочитан изключително много и в Средиземноморските страни, където разнообразието от рецепти с негово участие е завидно голямо. Причина за това е неговата универсалност. Той може да бъде печен на фурна, сотиран, пържен, запечен на скара, както и задушен. Изпичането на скара на филийки патладжан е станало популярно в Южна Италия, а и в съвременната кухня като цяло, тъй като по този начин патладжанът поема по-малко мазнина, отколкото при пържене. Сред известните задушени ястия с патладжан е великолепният френски "рататуй", италианската "капоната" и огромен набор от индийски специалитети.

     Традиционно за балканската кухня, и по-конкретно за турската кухня, е прекрасното постно ястие Имамбаялдъ, съставено от патладжани, моркови, лук, червени домати, чесън и други подправки по желание. Буквалният превод на ястието е "имамът припадна", като популярната легенда гласи, че, опитвайки за първи път апетитната гозба, един висш духовен сановник (имам) припаднал от възхищение. Вариации на рецептата изобщо не липсват, което е обичайно за всички известни специалитети. Ако говорим за днешната рецепта, то тя е изключителна! Не бихте се затруднили да я приготвите, а вкусът й... Е, чак да припаднете, едва ли, но възхитата от комбинацията на различните зеленчуци, подправени с чесън и свеж магданоз, и задушавали се повече от час на тих огън, е гарантирана!